С. е на 24 години. Не е българин, семейството е дошло тук от бивша съветска република още в началото на 90-те. Майката все още не може да се оправя с езика. Затова и доста време минава, преди да разберем какво точно е станало. Много е развълнувана, от това речта и съвсем се обърква. Синът и е в комуна, влязъл е за втори път.

Предишният път е изкарал 3-4 месеца и е излязъл, самонадеяно решил, че вече е " готов". Само че не бил, твърде скоро тръгнал по старому  и в разгара на поредната серия задигнал един джиесем. Хванали го, арестували го, завели дело. Пуснали го под гаранция. Още след излизането от ареста момчето пожелало само пак да влезе в комуна, обадило се, приели го.

Мястото е Бетел край София. Към момента на разказа беше там от 6 месеца и се чувстваше много добре. Сенките от миналото все повече се отдалечаваха, Диана Реча, жената, която се грижи за момчетата като за свои деца, наистина го хвалеше. Да, но делото влезе в съда и С. го осъдиха ефективно. В този момент разбрахме за тази история. Започна борба за С. да не влиза в затвора, където с него няма да се работи, където просто ще лежи в една килия и ще общува с престъпници. В комуната той се беше включил активно във всички дейности, работеше, спортуваше, връщането му към реалния живот бе просто видимо.

Само че нито едно от предприетите действия не дадоха резултат, С. бе отведен с белезници от комуната и вкаран в затвора. Диана и момчетата от Бетел не го оставиха, посещаваха го. До момента, в който той отказа да излезе на свиждане.

Защото в затвора пак беше започнал да друса.

Преди седмица полицията в Пловдив задържа организирана група за търговия с хероин. "Мозъкът" на групата я ръководил от затвора.

В момента друга подобна драма се разиграва, този път с момче от Благоевград. Заради куп ръждясали железа в мазето на изоставена текстилна фабрика, то е осъдено на 6 месеца затвор. А вече втора година е в Бетел и е много добре. Присъдата е издадена и никой у нас не може да я промени, оказва се. Майката на момчето писа на Президента с молба за помилване, отговорът е " Вашето писмо е оставено без уважение". Очевидно още един млад човек, положил толкова усилия да разкъса омагьосания кръг на наркотиците, ще бъде върнат насила в него.

Наскоро майка на момче от Бургаско се обади по телефона и изплака: " Две години беше в затвора в Кремиковци, по- зле е откогато влезе, не е имал и ден без хероин."

След като Президентът отказа помилване на момчето от Благоевград, майка му е изляла цялата си болка и отчаяние в писмо, което завършва така: " Ако не могат да се намерят средства за нормално и адекватно лечение на наркозависимите ни деца, то намерете средства за построяване на национално гробише, защото броят на зависимите вече надминава хиляди и ежедневно расте.
Там те не търсят отговорност от никого, а и не искат помилване..."

В страните от Европейския съюз, към който се присъединихме, законодателството позволява ефективна присъда да се изтърпява в място за дългосрочно лечение. Ако случаите с момчето от Благоевград и С. бяха станали в някоя от тези страни, те биха останали там, където са в момента на издаване на присъдата - в случая в комуната на Бетел в София- с условие да останат до определен срок време, обикновено два пъти по- дълъг от постановената за затвор. Това щеше да се доказва и контролира през определен период.

Тези момчета щяха да продължат да работят по програмата, а системата в тази конкретна комуна е самоиздръжка, т.е. те щяха да продължат и да работят и сами да изкарват прехраната си. Щяха да са на защитено място, далеч от наркотици, алкохол и дори цигари. Щяха да утвърждават в себе си навици, които да им помогнат някой ден в реалния живот. Вместо това, държавата смята за по- целесъобразно да ги прати в килията, където няма да има какво да правят по цял ден, освен да усвояват престъпни умения от съкилийниците, да стават лесна плячка на дилъра от съседната килия и да чакат данъкоплатците да ги изхранват. Това е положението. Някой да говори тук за справедливост, за целесъобразност или за хуманност? Нищо такова...