1. Поговорете първо един с друг, за да уточните позицията, която ще представите пред детето. Трябва да знаете на какъв етап от употребата на наркотици се намира.
2. Изберете времето за разговор, когато детето не е под влиянието на упойващи вещества, не е разстроено или сърдито.
3. Изразете своята любов и загриженост за неговото здраве, сигурност и благополучие като основание за своята тревога, независимо дали детето го осъзнава или не.
4. Наблегнете на това, че докато неговата отговорност е да расте, вашата работа като родител е да се погрижите то да порасне при максимална сигурност.
5. Кажете на детето за симптомите, които сте забелязали в неговото поведение и които са ви разтревожили иму докажете, че проблемът е сериозен и изисква строго внимание и помощ от семейството, както и от специалист, защото може да излезе от контрол и да стане фатален. Това може да предизвика отрицателен ефект. Много е важно да останете неутрален и обективен, като репортер. Да обобщите тревожещите признаци , да докажете, че събрани заедно, те говорят за диагнозата "наркотична зависимост". Не притискайте детето непременно да се съгласи.
6. Сега трябва много внимателно да слушате всичко, което детето има да ви каже в отговор. Ако той или тя отворят дума за съпътстващи проблеми, обещайте да ги обсъдите отделно. Но не забравяйте , че това, заради което сте започнали този разговор, е злоупотребата с наркотици, което е сериозно и не може да се засенчи от други проблеми.
7. След това трябва да следвате практиката на "мотивационното интервю *", използвана от клиницисти, за да помогнете на детето да погледне на нещата по нов начин. Задавайте въпроси за това , как си представя детето живота си на този етап - училище, връзки с приятели, отношения с родители, работа, дейности и др. Питайте как ще тръгнат нещата във всяка от тези области и слушайте. Вие държите пред детето огледало на неговия живот и нека то да е ясно.
8. Уверете детето, че наистина го слушате, дарете го със съчувствие и разбиране. Помогнете му да види връзката между наркотиците и начина си на живот. Като цяло, децата ни не са саморазрушителни, те искат да правят това, което е редно в живота. Те не искат да бъдат надзираване, искат да им се доверяват и не искат да разочароват родителите си и семейството.
9. Питайте детето - в светлината на изводите за влиянието на наркотиците върху живота му . как ще подходи към проблема. Сложете конкретна цел към подобряването. Планирайте заедно конкретни стъпки за намиране на информация за зависимостта, възстановяването и обсъдете професионалната помощ, която считате за най- уместна.
10. Вие и вашето дете ще сте провели успешен разговор, ако наистина сте уточнили първата стъпка за прекъсването на порочния кръг. Изразете отново своята любов и тревога. Признайте си, че имате нужда от силна подкрепа и сила, за да решите този проблем заедно.

* мотивационно интервю

Не-конфронтационен подход за коригиране на поведението. Придава особено значение на чувствата, важни за построяване на отношенията / съчувствие/, кулминацията му е в открояването на различията между личностните цели и обстоятелствата в момента, избягва спора / критичното отношение към проблема активира защитата/, тушира съпротивата, като демонстрира съчувствен респект към личното преживяване на проблема и необходимостта той да бъде разрешен/, укрепва самочувствието / изразява доверие в способността на личността сама да реши да потърси помощ във възстановяването/.