Само данни от специално разузнавателно средство (СРС) и показания на анонимен свидетел ще са достатъчни, за да пратят в затвора извършители на тежки престъпления.

Решението за промяна в Наказателнопроцесуалния кодекс бе взето от правната комисия на парламента в четвъртък след остър дебат между управляващи и опозиционни депутати.

Поправката предвижда при наличие на двете доказателства делата за убийства, отвличания, средни и тежки телесни повреди, крупни присвоявания и престъпни групи да приключват с осъдителна присъда.

Така процеси като този за Октопода ще протичат бързо и с ефективни наказания, смятат юристи.

"Ще се стигне до осъждане на невинни граждани", предупреди адвокат Даниела Доковска, която бе гост на заседанието. Тя даде за пример решение на италиански съд, в което се отхвърля използване на анонимен свидетел дори срещу мафията, тъй като можело да се търси мъст вместо правосъдие. Доковска попита в колко екземпляра ще се изготвят СРС-та и дали няма да се подмятат в публичното пространство.

Христо Бисеров от ДПС обясни, че две тайни доказателства никога не правят едно явно. "При положение че премахнахте и бюрото за контрол на СРС, нещата стават тежки", допълни той.

Според Михаил Миков от БСП това значело "абдикация от всички останали способи за събиране на доказателства". Тази реплика провокира зам. главният прокурор Валери Първанов:

"Резултатите от СРС могат да са най-явните доказателства в един процес. Понякога един аудио или видеозапис е по-красноречив от показанията на 10 свидетели." Той даде пример със записи от камери на пътя, записали тежка катастрофа и увери депутатите, че разследващите няма да разчитат само на това, а ще търсят и очевидци, които да разкажат какво се е случило.

Първанов припомни на комисията, че СРС и анонимен свидетел ще се ползват като даказателства само по дела за тежки престъпления.

"Имаме толкова неразкрити убийства, защото законите ни не дават правни възможности на разследващите органи да си вършат работата. Крайно време е да спре прехвърлянето на отговорността върху съда и прокуратурата заради лошото законодателство", остро заяви Първанов.

"Пак ли ще ни дадете пример с Германия, г-н Първанов. Там, като се открият данни, веднага се образува досъдебно производство. У нас по 10 - 20 г. се събират томове, които не стигат до прокуратурата, а се използват за натиск", отговори Михаил Миков, според когото било крайно време прокуратурата да иде в изпълнителната власт,"където и е мястото".

Страстите успокои представителят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев. Той бе категоричен, че няма съдия, който да наложи затвор само въз основата на СРС и анонимен свидетел."При обвинение за убийство с огнестрелно оръжие, скрепено само с показания на анонимен свидетел и СРС, ако няма труп и липсва оръжието, няма съд, който да произнесе присъда."

Илиев напомни, че органите на досъдебно производство са длъжни да подкрепят разследването и с други доказателства.

Комисията прие текста без гласовете на членовете от опозицията.

Депутатите единодушно обаче решиха, че разследващият полицай няма да дава показания пред съда. Зам. вътрешният министър Веселин Вучков, който присъства на заседанието, се съгласи с аргумента, че и без този ангажимент полицията е доста натоварена.

Изненадващо той поиска да се изготви поправка в НПК, която да постави 24 часов срок на съдиите да се произнасят по протоколите за претърсвания и изземвания. Сега такъв срок е записан само за прокуратурата. Тя трябва да предаде на съда протоколите най-късно до 24 часа след акцията.

Бе даден пример с протоколите по операция "Октопод", които бяха одобрени от съдия Мими Петрова 10 дни по-късно. Съдийката от Софийския градски съд трябваше да се произнесе по 60 протокола във връзка с арестите на Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, Николай Велков и братята Йордан и Пламен Стоянови.

"Междувременно мерките за неотклонение спрямо задържаните бяха минали. Някои от тях бяха освободени под гаранция, тъй като се оказа, че няма одобрени протоколи от претърсванията и изземванията", припомни МВР шефът.

Зам.- шефката на Софийския апелативен съд Мина Топузава се противопостави на предложението, като каза, че цитираният случай е единичен.

"За подобно забавяне може да се търси дисциплинарна отговорност, а не да се променя НПК", отсече Топузова.

Комисията реши да разгледа постъпилото предложение този четвъртък. Тогава ще се реши и съдбата на резервния защитник, срещу въвеждането на когото адвокатите протестират.

Те приеха масови убийци да не са до живот в затвора

Правната комисия прие промяна в Назакателния кодекс, според която съкратеното съдебно следствие ще се прилага и спрямо убийци, причинителите на тежка телесна повреда и извършители на престъпления в пияно състояние.

Ако текстът бъде приет и в пленарна зала, масовите убийци, признали вината си, вече няма да лежат до живот зад решетките. Вместо това извършителите на най-зверските престъпления ще получават затвор средно до 18 г.

Поправката предвижда още наказанията за всички престъпления, за които е предвиден затвор, да бъдат намалени от съда с 1/3, ако обвиняемият признае всички факти и обстоятелства по делото.

Сега при условията на съкратеното съдебно следствие съдът е длъжен да налага наказания под определения минимум за конкретното престъпление.

Така извършителите на най-тежките и често трудно доказуеми престъпления ще бъдат стимулирани да признаят стореното, а делата ще приключват бързо. От друга страна, режимът спрямо извършителите на по-леки престъпления ще бъде затегнат, твърди зам. главният прокурор Валери Първанов.

В процес за убийство например, което се гледа при съкратено съдебно следствие, съдът ще определи наказанието между 15 и 30 г. затвор, както е предвидено по общите правила. Ако определи 22 години лишаване от свобода, те ще се намаляват с 1/3 и в крайна сметка осъденият ще получи 15 затвор.

"За престъпленията, за които е предвиден затвор в полза на подсъдимия има многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, той може да получи присъда под минимума", уточни Димитър Лазаров от ГЕРБ.

За останалите случаи, след приемането на поправката в НК този бонус вече няма да се прилага.

"Знаете какво обществено недоволство предизвика присъдата от 11 месеца за блудство на мъжа, който бе травмирал деца със спринцовка. При сегашното приложение на съкратеното съдебно производство присъда под минимума за такива престъпления е изключително ниска", подкрепи промяната зам.-шефът на ВКС Гроздан Илиев.(24часа)ю