
Областен съвет по наркотични вещества Благоевград
Община Благоевград
пл. "Г.Измирлиев" №1
Благоевград 2700
Тел./Факс
+35973 83-07-11
pitaizan@gmail.com
Христо Ботев - български революционер, поет и национален герой
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Жизнен път
1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) В будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева - Христо Ботев.
1854 г. Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.
1858 г. Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.
1863 г., юни Завършва калоферското трикласно училище.
1863 г., октомври Заминава да продължи образованието си в Русия.
1863 г., 14 ноември Пристига в гр. Одеса и се записва частен ученик във Втора одеска гимназия.
1864 г. Учи и се самообразова.Чете големите руски писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Възприема идеите на руските революционни демократи: Чернишевски, Добролюбов, Писарев. Увлича се от практическата революционна дейност.
1865 г., септември Ботев е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия.
1866 г. Живее в Одеса при поляци революционери. Записва се студент в Одеския университет.
1866 г., октомври - декември Учителства в бесарабското село Задунаевка.
1867 г. , януари Ботев е отново в Калофер. Замества болния си баща в училище. Проповядва бунт срещу чорбаджии и турци.
1867 г., 15 април Във вестник "Гайда" (Цариград), редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано първото стихотворение на Ботев "Майце си".
1867 г., 11 май На празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба.
1867 г., септември Напуска Калофер завинаги.
1867-1868
1867 г., октомври Ботев пристига в Румъния.
1867 г., ноември Живее в Букурещ; изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия.
1867 г., декември Установява се в Браила, работи като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".
1868 г., февруари Публикува във в. "Дунавска зора" стихотворението "Към брата си".
1868 г., 8 април Съобщава чрез същия вестник, че е приготвил за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения". Книгата не излиза поради липса на средства.Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минават Дунава през месец юли.Записва се в четата на дядо Желю войвода, но минаването се осуетява. Боледува.
1868 г., август Ботев пристига в Букурещ с актьорската трупа на Добри Войников.
1868 г., септември Постъпва в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска.
1868 г., октомври "Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен" (писмо до Н. Геров)."Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния" (писмо до И. Геров).
1868 г., декември - 1869 г., януари Живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ.
1869-1870
1869 г., март Постъпва учител в Александрия.
1869 г., юли Напуска Александрия и отива в Букурещ.
1869 г., август Заминава учител в Измаил.Сътрудничи в революционния сатиричен вестник "Тъпан", който започва да излиза през месец януари.
1870 г. Води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционнадейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия.
1870 г., 8 август Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Елегия".
1870 г., 23 август Пак в същия вестник се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов.
1870 г., октомври Боледува в Измаил.
1871 г., март Пристига в Галац, Поздравява с теле грама Парижката комуна.
1871 г., 22 април Пише "Символ-верую на българската комуна".
1871 г., май Установява се в Браила.
1871-1872
1871 г., 10 юни Излиза бр. 1 на в. "Дума на българските емигранти".
1871 г., юли - август След бр. 5 в. "Дума" спира. Ботев боледува тежко.
1871 г., 29 септември Издава в отделен лист статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество".
1871 г., октомври Участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество.
1872 г. Живее в Браила и Галац, пътува. Поддържа връзки с руски революционери.
1872 г., 8 април Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Странник".
1872 г., април Арестуван за конспиративна революционна дейност. Изпратен в затвора във Фокшан.
1872 г., юни Освободен от фокшанския затвор вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.Установява се в Букурещ; работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
1873-1874
1873 г. Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. "Свобода".Издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете".
1873 г., 1 май Започва да излиза сатиричният вестник на Ботев "Будилник".
1873 г., 20 май След бр. З вестникът спира по липса на средства.
1873 г., 11 август Обнародва във в. "Независимост" стихотворението "Хаджи Димитър".
1873 г., септември - ноември Публикува във в. "Независимост" стихотворенията "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен".
1874 г. Помага на Каравелов в списването на революционния орган.
1874 г., 20-21 август Участва в общото събрание на БРЦК.
1874 г., август-октомври Печата във в. "Независимост" фейлетоните "Послание от небето" и "Длъжностите на писателите и на журналистите".
1874 г., септември Постъпва учител в българското училище в Букурещ.
1874 г., 12 октомври Спира в. "Независимост".
1874 г., ноември Ботев напуска учителството, за да се посвети изцяло на революционна работа.
1874 г., 8 декември Под редакцията на Хр. Ботев започва да излиза в. "Знаме" - новият орган на революционната партия.
1874 г., 27 декември Събранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев с организационни задачи.
1875-1876
1875 г., март Между Ботев и Каравелов настъпва разрив.
1875 г., 2 март Ботев печата във в. "Знаме" фейлетона "Политическа зима".Издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров.
1875 г., юли Сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева.
1875 г., 12 август Общото събрание в Букурещ избира нов революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс към всеобщо въстание.
1875 г., август По решение на революционния комитет Ботев заминава за Одеса да покани Филип Тотю за воевода на чета.
1875 г., 14 септември Излиза последният брой на в. "Знаме".
1875 г., 20 септември Ботев се завръща в Одеса.
1875 г., 30 септември Подава си оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета.Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова".Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски".
1876 г., февруари "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев).
1876 г., 13 април Ражда се дъщерята на Ботев - Иванка.
1876 г., 20 април Заминава за Русия да събере средства за организиране на чета.
1876 г., 1 май Завръща се от Русия.
1876 г., 5 май Издава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране на четата.Решава да стане войвода.
1876 г., 13 май Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.
1876 г., 16 май От Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки".
1876 г., 17 май Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.
1876 г., 18 май Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.
1876 г., 19 май Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.
1876 г., 20 май (1 юни нов стил) Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.
| Следваща > |
|---|















6.08.2010 (пт) 22,44,32 EEST