Св. Писание за Разпятието на Спасителя

Разпятието и смъртта на Иисуса Христа на кръста се съпровождали от страшни и грозни явления:

"От шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?"

Някои от стоящите около Му се присмивали и Го хулели, а един от тях взел гъба, натопил я в оцет и дал на Иисус да пие. А когато Иисус вкусил от оцета, рекъл: свърши се! "И като наведе глава, предаде дух."

"И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина".

След смъртта на Спасителя един от войните пронизал с копие реброто Му, и веднага от него изтекло кръв и вода. Великият акт на Изкуплението завършил.

Видели страшните събития, които съпровождали мъченията и смъртта на Иисуса, стотникът Лонгин и онези, които били с него, повярвали в Христа Спасителя като Божи Син.

"Разпятието на нашия Господ Иисус Христос" е един от най-трагичните образи, създадени от древните иконописци. На кръста е разпнат Иисус Христос - Синът Божи и Син Човешки, принесен в жертва като агнец на заколение за изкупление на греховете и спасението на хората.

В образите на древните икони разпятието е предадено сдържано, тъй като нищо не би могло да изрази случващото се! Затова и иконописецът прибягва до строгия, лаконичен и условен език на символите. Иконата е само символичен образ на Христовата Божествена жертва, чиято вселенска същност е непостижима и непредставима. Бог Син приел мъченическа смърт: "Свърши се".

Въъображаемият простор е пресъздаден чрез златния фон на иконата. В него от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Богочовек - като мост, съединяващ земното и небесното царство. Защото само Разпятието може да издигне човека от суетния му и тщестлавен живот, за да изпита вечността. Спасителят сякаш прегръща света с прикованите си на кръста ръце. Красотата на Образа не е загубена, по Тялото Му няма следи от физически мъчение, само скръбта в израза и движенията на заобикалящите Го, пресъздава мига.

Под укрепения в подножието си кръст се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото. В недрата на земята се вижда прахта на първия човек Адам, като символична съпоставка на Първочовека и Новия Адам - Богочовекът Христос, както е казано "както в Адам всички умират, тъй и в Христос всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови" (1Кор. 15:22-3). Прахта на Адам е обозначена е с череп, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа - кръвта на Изкуплението.

Права до кръста обикновено е изобразена Пресвета Богородица с ръце, повдигнати на височината на лицето или на гърдите. Богородица е в тъмни дрехи, а фигурата и изражението Й изразяват безутешна скръб. Също в цял ръст, с приведена глава е изобразен и св. Иоан Богослов - ученикът, на когото Иисус поръчал да се грижи за майка Му. На някои изображения са изрисувани и жени, а понякога и стотникът Лонгин с копие в ръка. Зад тях са стените на града - стените на Иерусалим.

В горната част на Разпятието са изобразени най-често два летящи ангела, които се спускат от небето към Христа. На някои икони единият от тях придържа към гърдите на Иисуса чаша, в която се стича кръв и вода от прободеното Му ребро.

Обикновено римокатолиците и европейските художници изобразяват Христовите страдания натуралистично. За това е способствало широкото разпространение на откровението на Бригита Шведска (1303-1373), особено в Европа на XV-XVI век.

На нея било "открито", че "когато Той изпуснал дух, устата му се разтворили и хората могли да видят езика, зъбите и кръвта на устните. Очите се обърнали, коленете се превили на една страна...". Oткровенията на Бригита били въплътени в олтарните образи на Разпятието, напр. от Матиас Грюневалд (Mathiаs Grunewald, ок. 1475-1528).